размя̀там, -аш, несв. и св.; размèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. размèтнат, св., прех. Мятам на разни страни, посоки. Студен вихър се поде над село, изви над пътя горе, втурна се и размята цяла купчина сухи листи срещу колата. П. Ю. Тодоров. Домъкне се в съботен ден ... на гробищата,... спре се да отстоява на някой гроб,... размята кадилницата и почне. Чудомир. Ще дойдеш ти, спасител — ден. / Разметнал пурпур и лъчи,! към вечността повил очи, / зора ще зазориш над мен. Яворов. размятам се, разметна се страд.
|