разнàсям, -яш, несв.; разнесà, -еш, мин. св. разнèсох, прич. мин. св. деят. разнèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Нося на разни места. Въпреки обичая си в подобни случаи, башибозуците не отрязаха главата на бунтовника, за да я разнасят на прът. Вазов. Малки момиченца разнасяха в елипсовидна кошнички букети от бели рози. Смирненски. От време на време песента заглъхва и тогава неколцина сенегалци разнасят плодове и големи котли с вода. Св. Минков. || Нося, занасям на разни лица; раздавам. Той разнасяше малките бели листчета на избирателите от своя район. Г. Караславов. Между това гъмжило от жени се мярка и дългата фигура на Станчо Поляка, който като жена разнася жито за покойната си съпруга. Елин Пелин. Лъжа е и легендата за щъркела, който разнасял с червения си клюн малките плачливи бебета по къщите. Св. Минков. 2. Разпръсквам, разпилявам, разсейвам. Боже, с гръм ти разсипи ме, / ветре, в прах ти разнеси ме! Ботев. Есенен вятър духаше и разнасяше по покривите сухите листа. Вазов. Духай, влажни ветре, над браздите! / Сей, разнасяй белия цветец. И. Бурин. 3. Прен. Разпространявам, разгласявам. Техния шепот долавят дърветата. Те бързо разнасят доловената тайна от дърво на дърво. Кр. Кюлявков. Разнесоха му славата. || Разг. Говоря по адрес на някого. По е харно да е имало нещо, но да не се знае, отколкото да няма нищо, а да я разнасят из селото. Г. Караславов. разнасям се, разнеса се страд.
|