разнèжвам, -аш, несв.; разнèжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някого да стане нежен, чувствителен, мекосърдечен; разчувствам. Топлият въздух, зеленината, тишината скоро ги разнежват. Йовков. Научи ги тъй, че нито жена, нито деца го разнежваха така, както тия влажни муцунки. Ст. Ц. Даскалов. разнежвам се, разнежа се страд.
|