разнèжен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разнежа. 2. Като прил. — изпълнен с нежни чувства. Насядаха свати ... и започнаха отдалеч, усмихвайки се, разнежени от доброжелателство. Дим. Талев. Такива са най-сетне и сватбените портрети, в които булката и младоженецът трябва да изглеждат на всяка цена разнежени до немай-къде. Св. Минков.
|