разнѝщвам, -аш, несв.; разнѝщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Раздърпвам, разкъсвам нишките на тъкан, плетка. Виждаше се, че туристът беше извървял много път. Сивият му голф беше разнищен от драките. Хар. Русев. Разнищвам чорап. 2. Прен. Разкривам в подробности нещо неясно, заплетено (тайна и под.). Като опитен детектив новозеландският ни гост разнищи цялата мистерия. Св. Минков. 3. Прен. Разсипвам, съсипвам. Но пред стария мълчи! / Тази, скръб ще го разнищи! Вапцаров. разнищвам се, разнищя се страд.
|