разноглàс, -а, -о, прил. Който е с различни гласове; разногласен. Под стрехите и на таваните на стария сарай се въдеха стотина чифтове разнопери и разногласи гълъби и гугутчици. Цани Гинчев. Шумно и весело е там в широката стая: тия, около таблиците, викат разногласа песен. Влайков. Изтънко и остро се открояваха гърмежите на турските маузери сред разногласия пукот на четнишките пушки. Дим. Талев.
|