разнолѝк, -а, -о, прил. Който има различни образи, лица, ликове; разнообразен. За да се търгува наздраво, трябваше, според Юрталана, да се иде в града. А градът му се виждаше много сложен, разнолик и коварен. Г. Караславов. Аз умирам и светло се раждам, — / разнолика, нестройна душа. Дебелянов.
|