разнообрàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е различен, нееднакъв по вид, форма и под. Мястото е разнообразно: гори, долини, тук-там поляни и върхове. З. Стоянов. Рилската флора е колкото богата, толкова и разно-образна. Вазов. Магазинът беше изцяло задръстен с най-разнообразни вещи. Г. Райчев. Глаголните изречения са по-разнообразни, те могат да изразят всички отсенки на мисълта. Бълг. граматика. || Прен. Който е различен по съдържание, характер, състав. Впечатленията са тъй ярки и разнообразни,... че човек мъчно долавя надписите и разликите. Н. Фурнаджиев. Животът е разнообразен. В душите му се породиха най-разнообразни чувства.
|