разочарòвам се, -аш се, несв. и св., непрех. Изпитвам разочарование. Алеко ... се разочарова от тях, като ги вижда не таквиз каквито са отдалеч на сцената. П. П. Славейков. Макар да нямаха къщичка партизаните, да не палеха огън и да получаваха само по една филийка хляб на ден, Митко не се разочарова. М. Марчевски. След като видя делата им, той се разочарова напълно.
|