разпàлвам, -аш, несв.; разпàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да почне силно да гори, да пламти. Разпалвам огън. 2. Прен. Възбуждам, разгарям; въодушевявам. А всичко това още по-много разпалва озлобението и ненавистта му против нея. Влайков. Тя не искаше да смразява сина и майката, да разпалва между тях недоволство и разпри. Дим. Талев. разпалвам се, разпаля се страд.
|