разпàрям, -яш, несв.; разпòря, -иш, мин. св. -их и разпрах, св., прех. 1. Разкъсвам, разрязвам шев; разшивам, отпарям. Но и той помагаше: разпаряше възглавниците и изпразваше парцалите и пуха от тях. Смирненски. Ти ще разпаряш, а пък аз ще вадя конците. Пази само да не срежеш конджовете. Ст. Чилингиров. 2. Разкъсвам, разрязвам, разцепвам. Чувствуваше ту че някой го пробожда с шишове, ту че му късат месата с клещи, ту че го разпарят с нож. Хар. Русев. Острието на кинжала разпори ръкава и го поряза в дебелината на лявата ръка. Ст. Загорчинов. Единият ме одраска с острието на сабята си. Разпра ми страната от ухото до носа. А. Каралийчев. || Обр. И ордите тръгват с викове сърдити, / и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра. Вазов. разпарям се, разпоря се страд. Между тях се въргаляха и цели ботуши, от които трябваше да се разпарят, здравите части. Ст. Чилингиров.
|