разпàсвам, -аш, несв.; разпàша, -еш, мин. св. разпàсах, св., прех. 1. Свалям, развързвам нещо препасано през кръста. Беше чувал, че мнозина са се спасявали от вълци, като са разпасвали поясите си и са ги пущали да се влачат. Йовков. Войводата пак не даваше четниците да се разхвърлят, да разпасват оръжието си. Дим. Талев. 2. Прен. Не поддържам нужната дисциплина, разпускам. Неспазването на дисциплината съвсем разпаса учениците. разпасвам се, разпаша се страд. □ Разпасвам си пояса — върша своеволия, насилия.
|