разпèв, мн. няма, м. Рядко. Обикн. в съчет. на разпев — проточено напевно. Отстрани вървеше гологлав и бос стар човек, а до него забрадена в черно жена, която ридаеше на разпев. Г. Райчев. Човекът беше като обезумял и повтаряше своите три думи на разпев. Ст. Загорчинов.
|