разпердушѝнвам, -аш, несв.; разпердушѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя да се разхвърчат, да се разлетят пера от нещо. Кучето разпердушини кокошките от гонене. || Прен. Разбивам, съсипвам, разнебитвам. Това го кара да побеснява понякога и да не подбира средствата в желанието си да ни смаже и разпердушини. Кр. Велков. 2. Прен. Правя нещо на дребни късове. Детето разпердушини книгата. разпердушинвам се, разпердушиня се страд.
|