разпиля̀вам, -аш, несв.; разпилèя, -èеш, мин. св. разпиля̀х, прич. мин. св. деят. разпиля̀л, -а, -о, мн. разпилèли, прич. мин. страд. разпиля̀н, -а, -о, мн. разпилèни св., прех. 1. Пилея на разни страни; разпръсквам. Желязото съска, искри разпилява / и вие се в работен плуг. Смирненски. Този, който бе окачил знамето и разпилял позивите, беше изчезнал, невидим като вятъра. Ив. Хаджимарчев. Повечето от чорбаджийските синове са разхайтени, некадърни за работа и само разпиляват бащиния си имот. Влайков. 2. Спец. Поставям, слагам обратно по местата им в касите букви от печатарски набор. Печатарят разпиля целия набор. разпилявам се, разпилея се страд.
|