разпѝтване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпитвам и от разпитвам се.разпѝтвач м. Рядко. Лице, което води, извършва разпит. Напразно уверявах своите разпитвани, че никога баща ми не е ни приемал, ни крил, ни раздавал оръжия. Величков.