разпищя̀вам се, -аш се, несв.; разпищя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разпищя̀л се, -а се, -о се, мн. разпищèли се. св., непрех. Почвам много да пищя. Изведнъж се разнесе висок женски плач, деца се разпищяха. Дим. Ангелов. Щом пристигна, отвори вратата и падна на очите си. Кирчо и Руша се разпищяха около нея. К. Петканов.
|