разплàквам, -аш, несв.; разплàча, -еш, мин. св. разплàках, св., прех. Ставам причина някой да почне да плаче; разревавам. Знаем ли защо? Ако си дошъл да разплакваш момичето, то по-добре стани да си ходим. А. Страшимиров. Дето той ще разплаче нашите майки, нека ние неговата да разплачем. Вазов. Много свят разплакаха тогавашните управници, докато смъкнат червеното знаме. А. Каралийчев. Само да гръмне някой, мамицата му ще разплача! Л. Стоянов. □ Разплаквам дете в майка — всявам ужас с безчинства и жестокости. Вие ги криете и храните. Живи ще ви одера. Селото ще запаля. Дете в майка ще разплача. К. Петканов.
|