разплàщам се, -аш се, несв.; разплатя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Уреждам паричните си сметки, задължения; плащам. Като се разплащахме в хотела, поискаха ни за файтона ... пет долара. Ал. Константинов. Като сключим този заем, ще се разплатим и ще ни останат пари да си уредим работите и да се замогнем. Йовков. 2. Прен. Отплащам се, отмъщавам. Станке, и ти, бульо, бранете се самички... Аз тебе, убийцо, сега аз ще се разплатя. Блъсков. Така се хората разплащат: / за всякое добро със зло! Вазов. Сега дойде време да се разплати за всички обиди и мъки. Г. Караславов.
|