|
разполàгам1, -аш, несв.; разполòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям на различни места, по определен ред; намествам. Разположиха снопите от двете страни на вършачката. 2. Прен. Създавам добро настроение у някого; предразполагам. Бае Пешо е от тези хора, които по самата си външност разполагат човека към себе си. Влайков. Новината, която таеше в себе си, го разполагаше най-благодушно и той красноречиво и надълго разказваше. Йовков. разполагам се, разположа се страд.
разполàгам2, -аш, несв., непрех. 1. Имам или притежавам нещо, с което мога свободно да си служа. Па и парите, с които разполагаше общината, май се бяха привършили. Влайков. Всички знаят, че разполагат с много малко време. Йовков. Аз не мога да ви дам кола. Не разполагам. Л. Стоянов. Яворов разполага с извънредно богат речник. 2. Разпореждам се свободно с нещо, държа във властта си нещо. Какво право имам аз... да разполагам с живота на тия хора. Л. Стоянов. 3. Разг. Живея охолно, нашироко. Хората живеят, разполагат. Стаматов.
|