разположèние, мн. няма, ср. 1. Мястото, което заема някаква сграда, селище и др. всред околната среда; местоположение. Проличава хубавият изглед на зданието и неговото разположение. Влайков. Виждаш целия двор ... Хрелевата кула. По тяхното разположения се познава, че манастирът съставлява един неправилен четвероъгълник. Вазов. Той се спря и се замисли. Спомни си разположението на поляната и мястото, където трябваше да бъдат големите камъни. М. Марчевски. || Начин, по който е разположено нещо; разпределение. Димитър Йонков беше разказал подробно за вътрешното разположение на къщата, като беше описал и долапите, и кабинета му и тайната стаичка. Дим. Ангелов. Разположение на вътрешните органи. 2. Позиция, заемана от войскова част. Отделни наши части се бяха врязали дълбоко в неприятелското разположение и тука срещнаха първата по-остра съпротива. Вежинов. 3. Състояние на духа, настроение. И понесоха се пак думи и приказки до стрина Илчовица, които развалиха отново и нейното спокойно и хубаво разположение. Влайков. В него буйният гняв и добродушното и весело разположение следваха едно подир друго. Йовков. || Добро, благосклонно отношение или симпатия към някого. Чорбаджи Йордан имаше слабост към Стефчова и не криеше нийде доброто си мнение и разположение към него. Вазов. Той се срамуваше да гледа Николая Павловича в очите. Как да заслужи наново разположението и обичта му? Дора Габе. □ Имам на разположение — разполагам, имам под ръка. Той има на свое разположение достатъчно средства. Влайков. Ако едно списание няма на разположение добър материал, то не би трябвало да излиза. П. П. Славейков. От десет часа до четири часа след обяд тя имаше на разположение шест часа. Йовков. На разположение съм на някого — готов съм да му услужа. Ако имаш нужда от нещо, аз съм на твое разположение. Елин Пелин.
|