разпорèдба ж. 1. Нареждане, заповед, която се отнася до мнозина. Трайко не беше много изненадан от тази разпоредба на околийския началник. Влайков. Германците, без да се съобразяват с комендантските разпоредби, пиеха много. Д. Добревски. 2. Ред, подреждане. Начинът на Алековата творческа работа е отразен ясно и в неговия слог, в недобрата синтактична разпоредба на думите. П. П. Славейков.
|