разпоредѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който умее добре да разпорежда, да организира. Предприемачът излезе много разпоредителен и пресметлив. Влайков. 2. Адм. Който е свързан с приложение на някакви разпоредби. Разпоредителни органи. Разпоредително заседание.
|