разпорèждам, -аш, несв.; разпоредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нареждам на подчинени, заповядвам, предписвам. Такъв съм си аз — дай ми да разпореждам, да заповядвам, да управлявам. Ст. Костов. Каквото ти трябва — разпореждай на дежурния. Аз ще наредя. П. Спасов. Председателят .... който разпорежда кой къде да върви и какво да прави, поръчал да ме откарат към морския бряг, за ди видя рибарите. А. Каралийчев. || Нареждам кой какво да върши или кое как да стане. Моята команда расте, да е жива и здрава! — шегуваше се дядо Смилян и разпореждаше кой да набере съчки, кой да насече дърва. К. Ламбрев. 2. Разпределям, като турям всяко нещо на съответно място. Да изслужи веднъж и Мито, си мисля, па... ще нагодя и разпоредя вече всичко както го мисля и както ми се иска. Влайков. разпореждам се, разпоредя се страд.
|