разпрàва ж. 1. Препирня, разпра; разправия. След шумната разправа / в съвета,... / на одъра отвън приседна там Младен. П. П. Славейков. Бунтовникът ... предупреждава светия старец да не отива далеко в подобен вид разправи. Яворов. 2. Схватка, битка с противник. Те оставят турците да дойдат съвсем наблизо — и внезапно откриват огън. Жестока и немило стива разправа. Йовков. Работници и селяни — на крак! / Зове борбата, бъдната разправа! Н. Хрелков. || Жестоки, насилствени мерки. Колонизаторите прибягват към кървави разправи с туземното население.
|