разправѝя ж. Шумна препирня; караница. С кавги, с разправии,... сърненци най-после си отидоха. Йовков. У тях има едни разправии, едни караници... Те сами не могат да се оправят. Г. Караславов. Разправията стана за една межда и три години от тогава вече не си приказват. Ст. Ц. Даскалов.
|