разпрàвям, -яш, несв.; разпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Устно излагам, описвам нещо с думи; разказвам. Василе, я разправи, днес какво ви предава учителят? Вазов. Днес ми разправиха тази история подробно и аз ще ви я предам тъй, като че съм бил там. Ал. Константинов. Киро разравяше сега за себе си как беше избягал в тъмнината в кукурузите, как се спасил. Йовков. 2. Приказвам, говоря. Това дето „господата“ го разправят „за царя и за отечеството“ е глупост и престъпление. К. Петканов. Разправят, от краката най-лесно се простивало — чудеше се старата. — Пък на тая поразия пак нищо ѝ не стана! Г. Караславов. 3. Турям в ред, оправям. Селските работи нека сега оня да ги разправя. Влайков. Ще ме съди. От сега нататък адвокатите ще ни разправят. Йовков. разправям се, разправя се страд.
|