разпрàвям се, -яш се, несв.; разпрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Влизам в разпра, в препирня с някого. Хора ще видиш само по- механите: пият, викат и разправят се — и сами не знаят за какво, — за кокошките и за козите. Влайков. Пусти пари! Все за тях се разправят ... Остави ги ти тях, Елице. Те са братя, те ще се разберат. Йовков. Сенов скочи, но учителят, който беше да него, го задържа. — Не се разправяй, Николай. Ще имаш само неприятности. Елин Пелин. 2. Занимавам се, имам работа с нещо; боравя. Па и работата им такава — все с кожи се разправящ: да ги топят и запарват, да ги скубят — и все в собата. Влайков. Тинка повече с детенцето си се разправя и само с него се раздумва. Влайков. Не е наша работа да черним, нито имаме желание да се разправяме със съдилищата за клевета. Вазов. Министри придружава, / със големци се все разправя. К. Христов. 3. Търся правата си, оправям се. Давам ти половината ... Ако пък искаш повече, да ме прощаваш, ей ти съд — върви се разправяй. А. Страшимиров. „Който, казва, ти е правил тази сметка, той да ти плати.“ Върви, че се разправяй! Йовков. 4. Справям се с някого. Ние сме толкова силни, щото сами ще се разправим с гнилата Турция. Вазов. Младите се насърчиха, наостриха се срещу турците. Отиваха на работа из полето приготвени да се разправят до край с всеки турчин, който ще ги предизвика. К. Петканов.
|