разприкàзвам, -аш, несв.; разприкàжа, еш, мин. св. разприкàзах, св., прех. Предразполагам някого да говори, да приказва. Стар ли, млад ли срещне, ще го разприказва. Йовков. Белите погачи и сладките гостби развеселиха гостенките и ги разприказваха. К. Петканов. Той ги гледаше с някакво необикновено разположение и като че ли чакаше да го разприказват. Г. Караславов.
|