разприкàзвам се, -аш се, несв.; разприкàжа се, -еш се, мин. св. разприкàзах се, св., непрех. Увличам се да приказвам. Жените тъй се разприказваха, че забравиха да предат. К. Петканов. Учителят дойде за някаква дребна работа, седна, разприказва се и не се досети вече да си върви. Хар. Русев. Остави го! Нека мълчи! — утешаваше я той, — по-добре ли е да е някое да се разприказва, че да не можеш устата му да запушиш? Г. Райчев.
|