разпръ̀сквам, -аш, несв.; разпръ̀скам, -аш, св., прех. 1. Пръскам нещо на разни страни; разпилявам, разнасям. Рухват тежки колонади и възпламналите сгради / стенат, съскат и разпръскват многохилядни искри. Смирненски. Евгени взе листчетата и ги разгъна: същите позиви, / които от няколко дена нечия невидима ръка разпръскваше из целия град. Дим. Ангелов. || Разгонвам в различни посоки. Хората се събрали мирно и тихо да упражнят едно свещено право ..., а полицията разпръсква тия мирни граждани. Влайков. 2. Прен. Правя нещо да се разсее, да изчезне. Това разпръсква всяко съмнение у мен. Светлината разпръсква мрака. 3. Правя нещо да се разнесе, да се разпространи. Разпръсквам слухове. разпръсквам се, разпръскам се страд.
|