разпръхтя̀вам се, -аш се, несв.; разпръхтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разпръхтя̀л се, -а се, -о се, мн. разпръхтèли се. св., непрех. Почвам силно да пръхтя. Конете се разпръхтяха.