разпỳскам и разпỳщам, -аш, несв.; разпỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпỳснат, св., прех. 1. Пускам във ваканция. Даскал Божин отваряше училището си късно през есента и разпущаше учениците си към Гергьовден. Дим. Талев. Сега е краят на годината, скоро ще разпуснат училищата, но аз — какво: не можех да дойда по-рано. Дим. Талев. 2. Освобождавам от . служба или от временно задържане. Разпродал стоката, разпуснал овчари и слуги. Дим. Талев. Фабриката не работеше вече цяла седмица. Господарите разпуснаха работниците без всяко предупреждение. П. Спасов. 3. Отпускам, разхлабвам. Кметът пое издълбоко дъх, разпусна яката си и каза нещо с отпаднал и предран глас. Йовков. Чедо мое, разпусни си снагата и легни да си починеш! К. Петканов. 4. Прен. Държа някого хлабаво, без строгост. Ти му речи да не пие... Гледам те съвсем си го разпуснал от някое време..., че може и пакост да докара. Г. Райчев. разпускам се, разпущам се, разпусна се страд.
|