разпỳскам се и разпỳщам се, -аш се, несв.; разпỳсна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Ставам по-широк, отпускам се. Хълбоците ѝ (на сърната) се свиваха и разпущаха, тревожно се движеха ушите ѝ на всички страни. Ем. Станев. Ноздрите му се свиваха и разпущаха като нещо живо. Йовков. 2. Ставам неспокоен, недисциплиниран. Синът попадна в лоша среда и съвсем се разпусна. 3. Освобождавам се от напрежение, от вътрешно притеснение; отпускам се. Червеното лице на Аго, смръщено от яд, се разпусна и той се засмя дебело и гърлесто. Йовков. Сърцето му се сви, стана малко като просено зрънце и изведнъж се разпусна, като че се пукна. А. Каралийчев. Душата му се разпусна от някаква необикновена веселост. И. Волен. 4. Прен. Живея нашироко, без строга сметка; отпускам се. И сто лева бакшиш му даваше ... — Брех, много се разпуснал! Г. Караславов. Колкото да бяха стиснати и Манчови и колкото и да не се разпускаха на трапезата, все пак някой път трябваше да се облажат с масло, да пийнат децата мляко. Кр. Григоров.
|