разпъ̀вам, -аш, несв.; разпъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпъ̀нат, св., прех. 1. Опъвам, обтягам на всички страни. Всред полето цигани катунари са дрипави катуни разпънали. П. Ю. Тодоров. Одра ѝ кожата (на белката) щастливият нане Вуте ... След това разпъна хубаво кожата с клечки, закачи я под стряхата да се ветрее и съхне. Елин Пелин. 2. Истор. Приковавам, привързвам върху кръст. 3. Прен. Мъча, измъчвам някого, често в съчет. разпъвам на кръст. И да е виновен тоя човек, защо да го разпъват? Вазов. Душата тъмни истини / разпъват днес на кръст. Лилиев. разпъвам се, разпъна се страд.
|