разпъ̀ждам, -аш, несв.; разпъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пъдя, отпъждам на разни страни; разгонвам, разпръсквам. В двора ни нападат няколко едри зли кучета, но познатият глас на селянина ги разпъжда. Л. Стоянов. Един стражар се изправя при вратата и разпъжда събраните дечурлига. К. Константинов. разпъждам се, разпъдя се страд.
|