разпъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Развратен, безпътен. Но тя не знаеше, че там я чакаха вече безсърдечните разпътни мъже от улицата. Г. Райчев. Прегракнал вик сипкаво будеше ниските стрехи, дето бродят разпътни жени. Н. Райнов.