разраня̀вам, -аш, несв.; разраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх. св., прех. 1. Причинявам рана, обикн. по кожата; изранявам. Стърнищата бодяха босите ми крака, къпините бяха разранили глезените ми. Ем. Станев. 2. Раздразням, развреждам незаздравяла рана. Не чопли раната, ще я разраниш. 3. Прен. Отново възбуждам. Иван и тя бяха се помирили пред божията воля да нямат деца. Но Еньовите думи разраниха болката им. Елин Пелин. Само от време на време хорските уста се отваряха за нея, и то да я укорят, да разранят дълбоката и рана. К. Петканов. разранявам се, разраня се страд.
|