рàзрез м. 1. Плоскост, по която е разрязан, разсечен един предмет (обикн. за да се види вътрешното му устройство). Надлъжен разрез. Напречен разрез. 2. Разрязан, продълговат отвор; прорез. Той беше ... облечен в някаква белезникава варварска дреха, дълга до коленете, с разрез отпред. Ст. Загорчинов. || Обр. Малките, с безукоризнено изящен разрез устни ... красяха пленително това закръглено и бледо ... лице. Вазов. □ В разрез — в пълно противоречие. Съветвам ви да не си поставяте проблеми, които са в разрез с основния смисъл на лекарската етика! П. Славински.
|