разрешàвам, -аш, несв.; разрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам свобода на някого да прави нещо; позволявам. Най-после той си отива доволен и весел, защото в черната. му ръка се белее записката, с която му разрешавах да си насече колкото иска дърва покрай границата. Йовков. Рядко някой път ще разреши на децата да прескочи някое с кошничка и да донесе малко грозде. Ст. Ц. Даскалов. 2. Намирам, търся или давам правилен отговор на нещо. Свръхземните въпроси, / които никой век не разреши, / дълбаях ням. Яворов. Че нали вече всички проблеми и спорове ги разрешихте? Смирненски. разрешавам се, разреша се страд.
|