рàзрив, мн. няма, м. 1. Разкъсване на вътрешен орган, сърце. Съвсем ясно, господин управител. Добри Карталов ще умре от разрив на сърцето. М. Марчевски. 2. Прен. Скъсване, преустановяване на отношения, връзки. И настана разрив между тия наши поети и народа. Вазов. Аз чувствувах сякаш скорошния разрив помежду им и тръпнех, винаги, когато те кръстосваха погледи. Ст. Чилингиров.
|