разрѝвам, -аш, несв.; разрѝна, еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разрѝнат, св., прех. С риене отхвърлям; разравям, разкопавам. Подпретват се с лопати да разриват сняг. К. Христов. Майката и бащата почнаха с ръце да разриват малкото гробче и да хвърлят пръстта настрана. Елин Пелин. Досьо взе отново машата и започна енергично да разрива жаравата. А. Гуляшки. разривам се, разрина се страд.
|