разридàвам се, -аш се, несв.; разридàя се, -àеш се, мин. св. разридàх се, св., непрех. Почвам силно да ридая; разплаквам се. Той вече едва владееше гласа са, едва, задържаше сълзите си. И, за да не се разридае, бързо се пови към портата, бутна я и влезе в двора. Ц. Церковски. Калчо опря лицето си до рамото на Ян Бибиян, хвана ръката му и се разрида. Елин Пелин.
|