разрỳха ж. Разрушаване, пропадане на нещо изградено, създадено. Отвъд кръвта на падналите в боя / и днешните разрухи и беди — / ... / свободен, нов, светът ще се роди. Багряна. Никога не е имало такава морална разруха и в селото, и в града. Йовков. Представете си какво донесе войната. Нека не говорим за материалната разруха, за жертвите. Д. Добревски.
|