разрушàвам, -аш, несв.; разрушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Превръщам в развалини, събарям, разорявам. Снарядите летяха над ротата, забиваха се в земята, разрушаваха скривалищата, но в окопа не попадаха. К. Петканов. Озлобените фашисти са отмъстили на селото, като са го нападнали през една тъмна нощ и са го разрушили до основи. Н. Фурнаджиев. || Стесн. С действието си разяждам, разсипвам. Има и змии, чиято отрова предизвиква кръвотечение из очите на ухапания или разрушава тъканта и нервите му. Св. Минков. 2. Прен. Унищожавам. И ето скръб крила над мен привежда, / ти мойто сетно щастье разруши. Дебелянов. разрушавам се, разруша се страд.
|