разсàдник, мн. -ци, м. 1. Място, градина, в която се отглеждат млади дръвчета за разсаждане. Отсам имаше градина; една част от нея бе захваната от разсадник на акации и борики. Вазов. Донесох калеми от областния разсадник и започнах да присаждам круши, ябълки. А. Каралийчев. Горски разсадник. 2. Прен. Място, откъдето се разнася, разпространява нещо; огнище. Пловдивската шестокласна гимназия ... беше тогава буйно огнище на просветата, разсадник на науката. Вазов. Да се обърне внимание където трябва, защото инак този извор ще стане разсадник на болести. Г. Караславов.
|