разсèдлица ж. Диал. Обикн. в израз на разседлица — без седло. Оставям седлото..., мятам кожухчето от гърба си на гърба на коня и така на разседлица качвам се да вървим. П. Р. Славейков. По едно време из пътя надолу се счу пак конски тропот... — яхнал на разседлица алест кон, се показа човек. П. Ю. Тодоров.
|