разсèйвам, -аш, несв.; разсèя, -èеш, мин. св. разсèях, св., прех. 1. Разпръсквам, разпилявам нещо на разни страни; разсявам. Лампата разсейваше млечната си светлина из цялата стая. К. Петканов. Единият от войниците, без оръжие, размахваше над огъня вейка, за да разсейва пушека. Хар. Русев. 2. Прен. За мъка. грижа, страх и под. — правя да изчезне, да премине; разпръсквам. Те си легнаха по-рано от други път с надежда, че утрешният ден ще разсее техния страх. Влайков. Двамата старци, за да разсеят скръбта си, често излизаха самички вън от града. Елин Пелин. 3. Прен. Въздействам някому да забрави тежки мисли, настроения; развличам. Кина вече не се отделяше от майка си,... с часове ѝ разправяше за най-различни неща, да я разсейва. К. Петканов. Техните другари, макар сами да очакваха смъртта всеки момент, се мъчеха да ги ободрят и разсеят. Г. Караславов. 4. Прен. Отвличам някому вниманието, преча му да се съсредоточи. Жена му го разсейва и му пречи. Св. Минков. Не разсейвай детето, остави го да си учи. разсейвам се, разсея се страд.
|