разсèян, -а, -о, прил. 1. За светлина, — който не пада във вид на сноп, а се разпръсква. Един прозорец в миг светва и хвърля на паважа жълта, разсеяна светлина. Вежинов. 2. Прен. Който е с несъсредоточено внимание. Но очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни, като че не виждаха онова, което гледаха. Вазов. Страшно съм разсеян. От кога съм се наканил да си купя четка за зъби, и все забравям. Ал. Константинов.
|