разсѝлен, мн. -лни, м. (рус.). Остар. Прислужник в учреждение, в учебно заведение и др. Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията. Вазов. Разсилен спира те при входа: „Стой! / Сега началника не безпокой.“ Ем. п. Димитров.